Нищо не е по-мъдро от провала и не е по-ясно от мъката | Грегъри Дейвид Робъртс
Единственото царство, което прави индивида цар, е царството на личната му душа. Единственото господство, което в действителност имаше стойност, е могъществото да направиш света по-добър.
Но душата няма просвета. Душата няма национална принадлежност. Душата няма цвят, акцент и метод на живот. Душата е безконечна. Тя е една. И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на тъга, душата не може да бъде усмирена.
Съдбата дава на всички нас трима учители, трима другари, трима врагове и три огромни любови в живота. Но тези дванадесет са постоянно прикрити и в никакъв случай не знаем кой кой е, до момента в който не сме ги обикнали, напуснали или борили с тях.
Мъжът би трябвало да откри добра жена, а когато я откри, би трябвало да завоюва любовта й. После би трябвало да заслужи уважението й. А по-късно – да цени доверието й.
Мъжете разкриват мислите си, когато извръщат взор, и възприятията си, когато се двоумят. При дамите е противоположното.
Винаги е глупашка неточност да оставаш уединено с някого, който не е бивало да обичаш.
Мантията на предишното е скроена от парчета усеща и е съшита с конци от загадки. Повечето пъти ние можем единствено да се увием в нея за уют или да я влачим подире си, до момента в който се борим да продължим напред. Но всичко си има причина и смисъл. Всеки живот, деяние, възприятие и мисъл си имат причина и значение – за началото и за ролята, която изиграват в края. Нищо не е по-мъдро от неуспеха и не е по-ясно от тъгата.
Животът ни продължава, тъй като сме способни да обичаме, а обичаме, тъй като сме способни да прощаваме.
* Избрано от " Шантарам " на Грегъри Дейвид Робъртс, фотоси ~ ew.com, pinterest.com
